Излез навън късно вечер и вгледай се в нощните улици. Кажи ми сега какво виждаш по тях? Ако за теб те са пусти, тогава аз ще ти разкажа какво виждам по тях:
Виждам един клошар в сметта да рови с мъничко момиче под ръка, а малко по-надолу оборота си да брои една евтина жена. Виждам също деца около петнадесетгодишни, пияни, легнали на пейката до входната врата, а до тях други, пушещи трева...
Ето това виждам аз по улиците всяка вечер и се питам това ли е нашата мечта? Това ли е нашият идеал, нашето бъдеще, това ли сме ние - децата на бъдещето? И осъзнавам, че няма защо да се питам, отговора знам, но го прикривам, защо? Може би от страх... Страх от черното бъдеще, страх от нощните улици, страх от това, че тези сенки по нощните улици сме ние - децата на града..

не се плаши! виж, светът е още цял и в него се гради! разрушителни сили винаги е имало и ще има. Важното е, че доброто, като в приказките, е по-силно! щом и теб те има!;)