Мравките – дребни и низши същества на пръв поглед. „Просто насекоми” или „Гадинки” – биха казали повечето хора и биха ви подминали с устремен нанякъде поглед. Но аз ще ги опровергая веднага, на секундата – НЕ! Мравките не са само насекоми! Те са същества организирани, дори разумни, бих казала. В своите тайни подземия те градят живот под строго определени норми – при тях всяка единица заема определено място в йерархията. Съществуват работнички, войници, търтеи и царици, т.е те са едно малко общество. В него цари идилия и така е от хиляди години.

            Сега ще вземете да кажете, че мравките са като хората. Имат си класи, комуникират помежду си, работят и за себе си, и за общото благо. Просто хората са като едни големи мравки. И аз, естествено, пак ще кажа обратното. Хората са по-различни. Не случайно някой някога ги е нарекъл племе. Те живеят в някаква структура, но ако ги попитате защо точно така, те няма да ви отговорят. Защото не знаят. Те са като стадо диви животни, което трябва да има свой водач. Той трябва да ги контролира иначе ще настъпи хаос, всички ще се разбягат и накрая зверовете взели че ги изяли. По-добре им е на стадо и неслучайно Липман създава двете категории: „обърканото стадо” и „специалната класа”. За разлика от хората мравките не са объркани, те винаги знаят какво правят и защо го правят.

            Понякога обаче водачите не успяват да си свършат добре работата и сред хората настава смут. Тогава настъпват бунтове и протести – нещо, което в един мравуняк никога няма да видите. Първоначалната цел на стадото е да си намери нов и по-добър водач, но желанието прераства в опиянение и в един момент то вече не знае за какво протестира. Може би единственият довод е, че просто става модерно. Просто излизаш на улицата, изправяш се и започваш своя рецитал от искания. Само че в тълпата едва ли нечии глас ще бъде откроен. И тогава настъпва хаосът, само че в днешно време и особено на протести го наричат свобода.

            Още се чудите за какво ви говоря? Ето ви пример – България. Двайсет години народът спа – наричаха го „Преход”. Като кротки овчици хората се примиряваха с всичко – лидерът казва: „Ще има данък за еди-какво-си!”, „Нека има! – отговаря стадото – Все бедни сме били, по-бедни няма да станем”. Само дето в един хубав ден някой иска да взима, ама вече няма какво, защото не можеш постоянно да взимаш, без да даваш. И така стадото се събуди. Вече стана тълпа. Излезе на улицата, уж обединено, но се оказа, че всеки е излязъл сам за себе си да иска нещо. Майките искат детски надбавки, лекарите искат работеща здравна система, някои искат нова конституция, други спиране на корупцията. Е то и аз искам да стана космонавт, ама само с „искам” не става. Трябва да се действа, но не хаотично, а организирано. Като при мравките – там всички са единни, и не само – когато правят нещо знаят защо го правят. Така докато в България цари хаос – полза няма да има. Лошо е да искаш без да знаеш какво, не можеш да протягаш ръката си към нищото и да очакваш да хванеш нещо….