Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2013 02:31 - До една невъзможна любов
Автор: giia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2032 Коментари: 0 Гласове:
0



Не съм това, което търсиш. Не, не съм аз твоето момиче, бъдеща съпруга и жена. Но на пук на всичко аз те искам и желая те, бъди мой сега! В нощта да потънем двама. Да ни закриля тя със свойта пелена. И нека да осъмнем пак двама, и утрото да гали нашите лица. Бъди с мен сега. Не мисли за утре или вдругиден - те са толкова далече. Знаеш, знам и аз: не ни е отрдено да сме вечно заедно, затова бъди мой сега...
Ти може би не знаеш, но аз те имах в един мой минал живот. Беше някъде далеч, далеч през октомври, преди хилдяди, хиляди луни. Душа, но в друго тяло, може би да беше моя до живот. Но след бурната любов и многото раздели го загубих аз, безвъзвратно. Намери той своя нова любима, и ето - от любовта си красива ще откъснат плод, наречен дете. А аз се лутах, скитах уморена, търсех без да знам какво. Докато, отново, някъде в есенен ден открих теб - сякаш беше него, но прероден... И вече знаех - не мога да те имам вечно, не можеш ти да бъдеш моята любов. Но мога, сред океаните от болка, сред нераздадена любов, да те имам поне за една нощ. Да бъдеш мой преди отново да избягам. В сърцето мое остави следа. Да помни то, да не забравя, че любовта е тежка орис и съдба - не всеки може да я притежава и явно аз не съм честита с това...
Ще тръгна пак на път, сама. С едно сърце, някога обичано, но вече забравено и с една душа, пълна с тъга. А ти може би ще ме забравиш, може би ще намериш своята любима. А аз ще обикалям из широкия свят до следващия си живот. Дано поне тогава съдбата снеме от мене тази орис зла, та да мога и аз да обичам не еднодневно и да ме обичат също така. Тогава в слънчев ден, може би ще бъде летен, ще те срещна отново и теб. Тогава ти ще ми позволиш да остана, а аз ще ти дам любовта си, събирана, и болката ще отпратя далеч. Тогава ще се будим с толкова много зори и всичко нощи на Земята ще бъдат наши... завинаги...
Сега времето изтича, не остава много и тръгвам на път. Призрачна луна ще ми напомня за тебе и нека аз да бъда в твоя сън. И утрото да те целува със своите лъчи, и да ти навява спомен тих за едно момиче, отдавна забравено, което обеща си със своята любов някога да те дари...







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: giia
Категория: Други
Прочетен: 46507
Постинги: 9
Коментари: 1
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031