Казват, че боли, когато от високото паднеш, но никой не знае, никой не казва, какво е чувството да падаш постоянно, без да спираш, без да се удариш в твърдата земя под теб... Казват също, когато срещаш земята с гърди, чувство на хиляди в сърцето забити ножове усещаш, но никой не знае за чувството нищо да не чувстваш... Казват, че страшно е да видиш смъртта, но не е ли по-страшно да се молиш за нея, а тя да не идва. Страшното идва тогава, когато започнеш да живееш в ужаса на безкрайното нищо.
  Да усещаш само мрака на бездънната бездна, студът и тишината, да искаш тя да има край, но не - тя няма. Желаеш по-силно от всякога вечната агония да свърши, но не може, да, тя е вечна. Виждаш как всичко вече е разрушено, тялото остава бездушевно и въпреки това не спираш, и падаш ли падаш... Дори не се опитваш да вдигнеш глава нагоре, не искаш да направиш и последен опит за връщане обратно - не виждаш смисъл... Искаш само безкрайното падане да свърши, най-сетне да се удариш в твърдата земя, да почувстваш болката от смъртта - да, искаш вече да умреш, не виждаш смисъл в светлината, за теб животът е проклет.. Но не, не чувстваш болка, няма удар, само полет... надолу... Знаеш, че вече всичко е непоправимо, не можеш да се върнеш, а дори и да продължиш никога светлината няма да зърнеш... Последната надежда е смъртта, но тя е все още далече, не се вижда, сърцето бие лудо, искаш да забравиш, че падаш... Алкохол, тялото е далече от душата, бавно се превръщаш в жив труп - нямаш чувства, искаш, а не можеш да изпиташ, дори и болка... Няма болка, пред тебе е само безкрайната яма на апатията и бездушието, не заслужаваш болката - тя ще бъде като елискир за душата, не, не я заслужаваш... Направи прекалено много грешки и последиците бяха големи, затова тегли...
  Тегли товара на миналото си и не се обръщай, няма смисъл, очаква те дълъг път - пътят към нищото, дълго ще го вървиш, сама направи този избор, късно е дори да съжаляваш, можеш само да се надяваш Дяволът да се смили над тебе по-скоро - по-добре в Ада, отколкото в безкрайното нищо...